Председателят на СБЖ: Журналистиката в България в момента е не на дъното, а под дъното
Снежана Тодорова СБЖ
Веселин

След като днес организацията “Репортери без граници” пусна своята класация – “годишен индекс за свободата на пресата”, стана ясно, че България остава на незавидното 111 място в нея, граничейски си с африкански държави като Мали на 112-о място и Етиопия, която дели 111-ото място с нас. И докато Румъния, Гърция и повечето балкански държави са далеч напред в класацията, Снежана Тодорова, която е председател на Съюза на българските журналисти, направи коментар по темата пред екипа на Общество ОРГ.

Какво е мнението Ви за излезлия днес годишен индекс за свободата на пресата, на организацията “Репортери без граници”?

– Това, че сме на 111-о място, тоест  на старото ни място, с описаното от тях, че свободата на словото у нас намалява, това абсолютно отговаря на истината. При цялото ми уважение към Африка и това, което се случва там, това, което се случва в България е недопустимо – по отношение на журналистиката, свободата на словото и медиите. СБЖ много отдавна бие камбаната за всичко това. Многократно сме го казвали. Преди няколко дни имахме среща с Кристоф Льоклер, който е член на Групата на “мъдреците” по медийните въпроси към Европейската комисия. В разговор с него много ясно си казахме мъките и тревогите по темата. Преди три години СБЖ е изготвил и предал лично на сегашния председател на комисията по култура и медии към парламента, г-н Вежди Рашидов, както и на неговата заместничка г-жа Диана Саватева. Нашите предложения за законодателни инициативи, които според нас значително ще подобрят условията за работа на журналистите в страната и за подобряване на свободата на медиите са предадени от нас към всички отговорни за това тези неща да се случат хора. Преди повече от три години още при предишния председател на комисията – Славчо Атанасов, връчихме своите предложения. Той подходи с уважение към тях, но каза “Много ви моля, издайте юридически лист, в който съвсем конкретно да предложите към кой закон, алинея и точка да включим въпросните неща.” Ние успяхме да напишем всичко това и пак повтарям – то беше предадено на г-н Рашидов и г-жа Саватева. Оттогава няма никакво движение по нашите предложения. Ако имаше такова, обедени сме, че нямаше да сме на 111-о място по свободата на словото и нямаше журналистите ни да са в толкова унизително положение, нямаше да мизерстват и да се съгласяват на промени на заглавия, на смисъл и на всичко това, което те искат да излезе в медиите, но за съжаление не излиза. И най-важното, нямаше да бягат от професията журналист и да стават PR-и, при цялото ми уважение към професията пиар, но това е нещо, което е доста различно от журналистическата професия. Поне там те знаят чии интереси защитават и го правят открито.

Какви са причините тези Ваши предложения да не са приети и до днес, 3 години по-късно?

-Причините са там, че нашите властимащи, или по-конкретно хората в комисията по култура и медии и нейното ръководство, тъй като в нея има и доста журналисти, не са положили достатъчно усилия. Ние сме дали предложенията преди 3 години, но разбрахме, че някои от тях все още не знаят за тях, нищо, че те са раздадени на всеки и то лично. Вие знаете колко бързо и на тъмно се прие законът “Пеевски”, който разбира се отговаря на интереса на властта и издателите, за съжаление обаче не отговаря на интереса на журналистите.  Като Съюз на българските журналисти, ние преди всичко защитаваме интересите на журналистите. За съжаление обаче, няма интерес към свободна и независима българска журналистика. Нямам друго обяснение.

Мислите ли, че спрямо тенденциите в последните години нещата в българската журналистика да вървят от зле на все по-зле и по-зле, че те могат да станат и още по-зле?

– Ако няма никаква чуваемост ще става още по-зле. Журналистиката в България в момента е не на дъното, а под дъното. Казвам го отново с огромна болка и с много мъка в гласа, защото тази година СБЖ ще празнува 175 години от началото на българската журналистика (175 г. от издаването на сп.”Любословие” на К. Фотинов) и изобщо не бих искала на нашия празник – 22 май, тези тъжни факти от нашата действителност да звучат като реквием. Вчера, може би, сте видели, че СБЖ изпрати писмо до всички български отговорни институции, ръководители на парламентарни групи и държавници, с тревожни констатации за състоянието на медиите у нас. Затова как властта и законодателният орган не обръщат внимание на тези наши тревоги и проблеми и това, че трябва с воля от страна и на държавата да се помогне, за да може българската журналистика да не е на позорното 111-о място. Срамно е да слушаме от устата на властимащите, че всичко е наред.

Ако трябва да акцентираме върху 1 или 2 от най-важните неща, които са заложени в мерките, които сте предложили, кои биха били те?

– Освен, че сме творчески съюз с дълга история, ние изпълняваме и синдикални функции. Първото и основното нещо е да се спазва трудовото законодателство спрямо журналистите. Настояваме да има колективни трудови договори, особено там, където има компактни журналистически сдружения или организации. В много случаи собствениците на медии не желаят да има колективен трудов договор. В “белите страни” това е абсолютно задължително. В тези колективни трудови договори ясно са записани правата както на служителя, така и на работодателя и при този вариант е много по-трудно да се нарушат дадени права. Вие знаете какво имам предвид, не плащане на осигуровки, не плащане на данъци върху реалната заплата, граждански договори, знаете, че повечето колеги биват осигурявани на минималната или малко над минималната работна заплата. Когато си млад не мислиш за това, но животът е един миг, минава бързо и това много сериозно “удря” журналистите. Проблемите са свързани и с незаплащането на извънработното време, знаете, че журналистическия труд е ненормиран. Работи се в почивни дни, по празници, това в белия свят се заплаща двойно. За съжаление тези неща се избягват и от държавата, и от издателите. Вие знаете и какво се подготвя в момента. Правят комисия към министерството на културата, която ще готви нов медиен закон, никой от нас не знае за това. Като най-старото журанлистическо учреждение, никой от нас не е и поканен, за да присъства на дебати по изготвянето му.

Миналата седмица ние направихме интервю по темата с г-жа Бетина Жотева, която е член на СЕМ. Тя ни обясни, че промените в Закона за радиото и телевизията ще бъдат продиктувани от Европейска директива, която трябва да бъде синхронизирана с нашето законодателство до септември, 2020г. Основната промяна, която тя ще направи в моментния Закон за радиото и телевизията е пълните права, които ще даде на СЕМ за регулация на интернет сайтовете, които ще бъдат добавени към електронните медии. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

– Съжалявам, че ще го кажа, но и г-жа Жотева, както и повечето хора от СЕМ четат европейските директиви, както дявола чете евангелието. Никой от нас не може да приеме това, което се иска – контрол върху всички сайтове. Това значи цензура на абсолютно всички медии, защото всички медии имат електронни страници. Г-жа Жотева, знаете, в едно заседание на комисията по култура и медии към парламента, влезе в един много некоректен диалог с отговорната редакторка на сайта на СБЖ, и от цялото и поведение пролича, че тя е много далеч от принципите на истинската журналистика. Съжалявам, че такива хора работят в нашите структури, които са призвани уж да следят какво става в електронните медии.

Бих искала да Ви дам още един пример, че тези хора, не са подходящи да изпълняват тези длъжности. СБЖ членува от дълго време в Европейската и международна федерация на журналистите, слава богу там има нормални хора и колеги, които подкрепят нашите позиции в 100% от случаите. Бившият президент на международната федерация на журналистите беше помолил СБЖ да се свържем с посланичката ни на мисията на ООН в Женева, за да подкрепи Директивата за авторско право, в която интереса на журналистите е защитен, а не да подкрепя позицията на съюза на издателите. Изпратихме тази молба до външното ни министерство, нямам усещането, че нещо се е случило, но имам отговор от министерството, в който казват, че то винаги е подкрепяло правата на журналистика. Но това Ви показва, доколко ние можем да разчитаме на хората, които трябва да защитават правата ни като журналисти, и дори какво си мислят хората, които не са от България, спрямо разбиранията на нашите представители по различнтие международни институции. Не може един журналист да е положил труд, той е написал нещо авторско и това да се публикува в други медии, а авторството да отива в издателя, а журналистът който е автор на материала? Ние продължаваме да водим тази битка, но се съмнявам да ни чуят. Въпреки това обаче, докато не ни чуят, ние няма да се откажем.

 

Веселин Вълчев, Общество ОРГ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Никаква част от сайта obshtestvo.org не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк. Пишете ни на news@obshtestvo.org

Абонирай се за важните теми

Запиши се в нашият бюлетин и получавай най-актуалните теми, разкрития и разследвания от България и Европа.