Почитаме паметта на княз Борис I Покръстител: Защо е избрал православието и какво не знаем за него?
княз Борис I
Общество ОРГ

Днес православната църква почита паметта на Покръстителя на българския народ – Борис I. В негова памет днес в храм-паметника „Свети Александър Невски” беше отслужена архиерейска литургия, която беше водена от Мелнишкия епископ Герасим, който е главен секретар на Светия Синод. Историкът Веселин Асенов от сайта „Българска история” разказа за по-неизвестните факти около княза Покръстител, както и защо е избрал православието пред католицизма пред Общество ОРГ.

Kaква е ролята на княз Борис освен като покръстител на българския народ? Можем ли да кажем, че той е и духовен водач на България по онова време, спрямо книжовността, и въобще как повлиява покръстването на българите?

– На първо място Борис I, който познаваме като и като цар (титлата му е дадена посмъртно), и като покръстител, е бил княз, което според византийските историци е било название за висш държавник извън техните държавни предели.  Борис е живял в интересно време. Време, в което са изтичали последните статии за езичеството като разпространена форма на религиозни обреди, в по-голямата част на Европа. Покръстване и присъединяване или в “лагера” на католиците или към този на православието е протичал в по-голямата част от Европа. Наясно сме с Великоморавия, която само преди 3 десетилетия преди властването на Борис I приема Христовото кръщение. Самият той е осъзнавал, че трябва да направи този избор, че е на кръстопът. Дали да принадлежи към едната или другата форма на християнството. Очевидно е било, че ако не се присъедини към един от лагерите, България ще остане в изолация, би била приемана като варварска държава, която не подлежи на доверие и уважение от всеки. Съответно Борис, като имаме сведения, че е бил доста добър дипломат,  вероятно доста е разсъждавал какви са ползите и вредите от приемането на християнството. Ползите са очевидни – отварянето на вратите на България към една религия, която се разпространява из Европа, която обхваща една по-голяма част от държавите и техните територии. Още една от ползите е присъединяването ни към по-голямо семейство, било то римо-католическо или византийско. Минусите също са очевидни. Ако се приеме едно кръстово семейство, то вратата се отваря за влияние от Френското кралство например, в случая с Великоморавия или с Немксото кралство, което в последствие провежда политика на колонизация, на доминация. Същото е щяло да сполети и България, ако не е се е направило нещо, което Борис е направил в последствие с въвеждането на богослужението на език, който да е разбираем на българите, с приемането на учениците Кирил и Методий в България. Така Борис I се превръща в патрон на прохождащата писменост, която в последствие се разпространява и се превръща в основна такава, в държавите, които предимно спадат към православното християнство. Благодарение на него тези държави използват първоначално глаголицата, а после и кирилицата.

Защо е избрал православието спрямо католицизма? Каква е била неговата мотивация?

– Вероятно по няколко причини. Първата, може би и най-съществената е, че в католицизма формата на власт, на духовното и на светското, тоест – папоцезаризъм е твърде чужда на българските политически концепции, на българския политически модел, който е бил по това време, в който централната власт е била изключително силно изразена. В нея владетелят във физическата си форма е бил и първожрец. Очевидно, че в християнския елит това няма как да стане – владетелят да е и архиепископ на държавата си, но най-малкото българските владетели едва ли биха искали да отговарят пред папата, което неминуемо би се случило, ако Борис би приел католицизма.  Докато православието, както знаем се уповава на цезаропапизма, в който светското е над духовното. Тоест, светската власт превъзхожда духовната и то има финалната дума за определената политика. Така императорът може да определи дали даден човек да бъде назначен за патриарх. Та това е едната причина, че Борис би си запазил властта над народа, и не би отговарял пред духовна власт. Другата причина е опознаването, което вече България има с Византия.  Дали тя ни е приятел или враг, като през годините помним, че тя е била и едното и другото.  Можем да кажем, че тя е врагът, който познаваме добре. Или приятелят, от който знаем как да се пазим. От друга страна папството или католическия свят са рискова карта, която не е сигурна в бъдещето, в следващите десетилетия относно с какво културно и политическо развитие би нагърбило българската държава. С отварянето на България към Византийската империя, ние приемаме и други културни особености. В един момент Симеон – наследникът на Борис, развива България като изключителен наследник на Византия, като той самият мисли, че може да я наследи. Това естествено няма как да стане с Рим, защото няма как да очакваме, че Симеон би се опитал да стане свещен Римски император. Това също накланя везните в едната посока на решението на Борис.

Кои са основните неща, които трябва да знаем за княз Борис I? Акцентирайте и върху тези факти за него, които не са толкова масово известни.

– На първо място, важно е да отбележим, че не е бил слаб военачалник. Да, той е губил някои битки, но със сигурност не е бил слаб в тази му светлина. Определено в българската история му се носи славата на слаб военачалник, което се казва поради причината, че губи сражение с Михаил III, и това довежда до сключването на договор, който довежда до покръстването на България. Това, поне аз като историк смятам,че е до известна степен невярно, защото според мен Борис по това време ясно осъзнава за тежестта на избора, който трябва да вземе. Така че този избор нито е бил критичен, нито е бил на момента, нито нарушава съотношението на силите между България и Византия. В друго отношение има доста любопитни неща за семейството на Борис. Той е имал брат, той се е казвал Докс, и сведенията за него според Чивидалското евангелие са, че той се замонашва, както прави и Борис в края на живота си. Борис е имал и дъщеря, която също е спомената в Чивидалското евангелие, духовното и име е Праксия. Тя също става монахиня, и се оттегля в духовен живот.  Всеизвестен факт за Борис е, че се опълчва срещу 52-та болярски рода, които “скачат” срещу него, и които той наказва със съответните строги мерки, с които си осигурява доминацията в страната. Малко известно за княза е, че той участва в една от кампаниите на Симеон – неговият син, в сражението при Южен Бук, където Симеон отблъсква нападение на маджари, но това не е потвърдено твърдение.

Интервю на Веселин Вълчев, Общество ОРГ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Никаква част от сайта obshtestvo.org не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк. Пишете ни на news@obshtestvo.org

Абонирай се за важните теми

Запиши се в нашият бюлетин и получавай най-актуалните теми, разкрития и разследвания от България и Европа.