ЖИВОТ В НЕЛЕГАЛНОСТ: Мъж от София оцелява 48 години без документи
Веселин

48-годишният Роман Василев Найденов е поредната жертва на бюрокрацията у нас. Няма лична карта, паспорт или ЕГН, въпреки че скоро ще навърши половин век. Роден е в София, но израства по домове за сираци в Хасковска област. Живее ден за ден, не знаейки какво го очаква на следващата сутрин. Обиколил е всички възможни институции, но до решение на проблема така и не се стига. След всичките опити Роман се примирява със съдбата си, чувствайки България не като майка, а като мащеха.

Израстнах в дом “Майка и дете” в с. Славяново, Хасковска област и тогава съм бил под опеката на държавата. Тя ме е отгледала до 10 клас. В последствие разбрах, че съм попаднал в училище за бавно развиващи, но нямаше как по-рано да разбера тези неща, защото нямах майка и баща, нямаше кой да се грижи за мен. Там бяхме взети над 1000 човека, които нямаме майка и баща. От училището тогава ми казаха, ако искаш да завършиш образование си – остани, защото няма къде да отидеш другаде. Но тогава никой от дома или от училището не ми спомена за лична карта или т.нар. “зелен паспорт” на времето. После искаха да ме вкарат и в казарма, мъчих се да отида, но трябваше зелен паспорт, не ми извадиха, и така и не отидох в казарма“, разказва живота си пред Общество ОРГ – Роман.

 Споделя, че учителят му по физическо се е опитал да му помогне и да подготви за предстоящия труден живот без лични документи.  “Ходя да работя нелегално, без договор. Приютяват ме хората, съжаляват ме, обаче никой не може да ми изкара документи за самоличност. Във всички  общини където съм бил по различните населени места казват няма как да ти изкараме, защото нямаш информацията за последните 4 нужни цифри за изваждането на лична карта.  Само рождена дата имаш, но нямаш информация за родителите ти. На родителите ми нямам нито нито личните данни, нито нищо. Само имената им имам, и знам, че съм родом от Възраждане, тук в София“, допълва през сълзи възрастният мъж.

Всеки път ми казват  – “Къде сте били досега. Където сте бил, от там ще си изкарате лична карта”. Аз всеки път им обяснявам, че съм живял при различни хора, в различни домове, различни населени места. Работя ден за ден. Понякога живея в едно населено място например 4 месеца, после на друга по една година. Там където мога да работя нещо, и някой ме приюти. Но винаги като съм ходил по институциите казват, че нямам нужната информация за крайните 4 цифри и, че трябва да ида там откъдето съм дошъл”, разказва живота си Роман, който в момента обитава столичния квартал Свобода.

 Споделя, че в момента се ангажира единствено с “черна” работа. За да започна на някаква нормална работа, хората казват, че ми трябва лична карта. Нямам и никога не съм имал някакви осигуровки, пак защото нямам никакви документи.  Там където работя сега искат просто работна ръка, и аз работя. Нямам друг вариант. Искам да работя и да си припечелвам хляба достойно. Отидох и до Столична община, и от там пак ме питаха – “Откъде си дошъл, не можем да ви помогнем?”, аз им казах, че не съм дошъл да ми намерят пансион, а, че съм готов да обърна света, само и само да се сдобия с документ за самоличност”, категоричен е Найденов.

Ходил е няколко пъти до дома, в който е израснал в село Славяново, но повечето хора, които той помни, вече не са между живите, а архивите са изгубени.  “Бил съм и в Силистра. Там също съм питал в общината, но пак същото. Казаха ми, че трябва да изискам някакъв акт от София, и, че нямам информацията за последните 4 цифри от личната карта. Казаха, че нямам и ЕГН.  Искаха да ми изкарат документ за самоличност, но не може”, казва още той.

Единственото, с което Роман разполага е дубликат на  акта си за раждане. На него са написани имената на родителите му, а като адрес е посочен столичният район “Възраждане”.

Като ме спрат полицията или някакви контролни органи, винаги им казвам – в еди си кое районно ме знаят, 6-то, 2-ро, 9-то, знаят ме. Знаят ми случая и не ме закачат. Аз им казвам: Хора, има ли някакъв начин с Ваша помощ да ми помогнете, за да не съм в такова положение? Те ме гледат жално и казват: “С нищо не можем да ти помогнем. Работи и си я карай както си я карал досега.

Дали наистина държавната е безпомощна в тази ситуация, а чиновниците ще продължат да подминават човешките съдби като светещи в зелено светофари, предстои да разберем.

Очаквайте подробности!

 Веселин Вълчев, Общество ОРГ

 

Очакваме и вашите сигнали на редакционната ни поща: news@obshtestvo.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Никаква част от сайта obshtestvo.org не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк. Пишете ни на news@obshtestvo.org

Абонирай се за важните теми

Запиши се в нашият бюлетин и получавай най-актуалните теми, разкрития и разследвания от България и Европа.