Изчерпан ли е моделът на избори у нас?
Роми гласуват в кв.Факултета на Местни избори 2019
Общество ОРГ

През изминалия уикенд у нас се проведоха “Местни избори 2019”. Какво се случи на тях? Както Ви информирахме ГЕРБ спечели повечето областни градове като кметски места и съответно”взе” по-голям брой общински съветници.  Разликата в София беше малко над 4% и около 20 хиляди гласа. Имаше много градове с определени кметове в тях с по-малко от 100 гласа разлика в полза на един от кандидатите (напр. в Шумен, където разликата беше 77 гласа).

Как политическите партии правят избори по малките населени места?

Няма населено място в страната в което политическите кандидати, социолози наблюдаващи изборния процес или обикновени граждани да ви кажат, че гласове в тяхната община не се купуват – това е немислимо! Усещането за купен вот във всички населени места у нас е огромно. Реалният процес по избор на кмет и общински съветници е мираж в главата на повечето избиратели. Защо обаче се случва това?

Секционно избирателните комисии

Член 34, ал.2 от Изборния кодекс гласи:

Чл. 34. (2) Районната или общинската избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии по предложение на кмета на общината, направено след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.

Тоест, секционните избирателни комисиии са съставени от представители на политическите партии и коалиции. До какво води това в малките населени места и квартали с райони с по-малко население?

Вариант 1 – преразпределяне на вота

Води до историята, че бай Ставри е представител на ГЕРБ, а бай Атанас на БСП. Те са добри приятели. В края на изборния ден двамата преброяват бюлетините и резултатите им. По тях ГЕРБ има 450 гласа, БСП 300, а всички други кандидати общо 250 гласа. Бай Атанас и бай Ставри обаче решават да си разделят тези гласове, като оставят 100 гласа общо на противниците си и разделят по 75 помежду си.

Така официално на изборите в техния район ГЕРБ има 525 гласа, а БСП 375. Това естествено е пример и в по-големите населени места има повече от 2 души в секционните избирателни комосии. Въпреки това обаче това често работи при районите в които всички тези представители на политическите партии се познават. Така например кандидати като Борис Бонев в София, които са независими и не са парламентарно представени има шанс да се окажат с доста “липсващи” гласове, след като почти нямат представители в секционните избирателни комисии, например в повечето райони в София.

Вариант 2 – недействителни бюлетини

Тук отново имаме същата “схема” като по-горе, но в случая нашите герои бай Ставри и бай Атанас решават да пишат повечето бюлетини като невалидни. В такъв случай другите кандидати от 150 гласа, биха могли да имат 100 или 50, oстаналите бюлетини да бъдат обявени за недействителни, а процентът на първите партии в общинския съвет да се покачат и да имат повече тежест с текущите им гласове.

Вариант 3 – купуване на гласове

Както започнахме този анализ, и на тези избори нямаше населено място у нас на което да не се купуваха гласове. Такове е усещането, такива са и нещата. Естествено те не са факт, защото все пак политическите партии у нас имат сериозен “гръб” в прокуратурата и държавната власт, но тук-таме в по-малките населени места биват хванати някои местни организатори на купен вот.

Това е й може би основният и най-използван вариант за печелене на избори в стараната. Множеството социолози у нас говорят, че т.нар.”купен” вот не променя нищо в големите населени места с голям брой население. Да, но не съвсем! Както видяхме в най-големия град в България – София разликата между Йорданка Фандъкова от ГЕРБ и Мая Манолова от БСП беше около 4% или 20 хиляди гласа. Това със сигурност са по-малко гласове от платения вот в София. За сравнение само в кв. Факултета се подвизават около 35 000 роми. При проверка на Общество ОРГ в изборния ден в двора на единственото училище в района (75-о основно училище “Тодор Каблешков”) видяхме, че почти всички хора носят табелки с надпис “представители на местната коалиция”, която е “ГЕРБ-СДС”.

В същото училище, например в 74-та секция резултатите са такива:

Снимка на протоколите от 74-та избирателна секция в кв.Факултета
Снимка на протоколите от 74-та избирателна секция в кв.Факултета

За Йорданка Фандъкова там са гласували 357 души, а за Мая Манолова – 60.  Вероятно разликата от 6-7 пъти е защото ромтие са доста доволни от бившия и бъдещ кмет на столицата.

Вариант 4 – държавна администрация

Това също е един от основните способи за печелене на властта. Всички държавни институции гласуват за властимащите. На местно ниво особено тези в кметската администрация знаят, че може би няма да запазят местата си ако друг градоначалник дойде на власт с негов екип. Същото важи и за парламентарните избори и всички държавни административни учреждения, които работещи хора в тях наброяват стотици хиляди души. Toва преобръща тотално вота в страната, макар и повечето от хората да не искат да правят този избор, който са принудени да правят (особено в малките населени места).

Всичко това води до мисълта, че този модел на избиране на властимащите у нас е напълно изчерпан и не е легитимен.

Изчерпан ли е моделът на избори у нас и защо?

Много от хората не намират представители на своите убеждения и това, което те искат да видят като промени в държавата и местната власт и просто не гласуват. Рядко каквито и да е избори в страната минават избирателна активност по-висока от 40%, което прави избраните кандидати – нелигитимни (на повечето места това става с една около 30% от имащите право на гласуване).

Kакво може да се нарпави?

На първо място трябва да кажем, че е нужно да се търси друга форма или модел за избиране на властимащите в страната, защото явно сегашния модел е изчерпан и не работи (въпреки уверенията на премиера, че от партиите по-хубаво няма, и, че света не е е измислил по-добро нещо). Да, може би не е, но не така се провеждат избори в повечето чуждестранни държави. Във Франция например гласуването на местни избори като нашите става с малка бюлетина, а броенето е бързо и до час-два всички гласове са сметнати.

Освен всичко изборите там се провеждат от БЕЗпартийни хора. Тоест, такива, които нямат общо с политиката – граждани. Никой не ги предлага. Това става на доброволни начала, и всеки един човек от града може да присъства на броенето, ако желае. В Австрия пък например гласуването става по пощата. Защо и тук нещата да не могат да бъдат такива? Изкривената демокрация и привидно усещане за свобода дават нагласата на хората, че изборът е в техните ръце. В момента обаче нещата не стоят точно така!

Общество ОРГ 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Никаква част от сайта obshtestvo.org не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк. Пишете ни на news@obshtestvo.org

Абонирай се за важните теми

Запиши се в нашият бюлетин и получавай най-актуалните теми, разкрития и разследвания от България и Европа.